Чешмите при Централната баня

Развитието на модерни градски минерални бани е една от важните задачи за общинския съвет веднага след Освобождението. През март 1880 г. градският съвет приема решение за изграждане на нови съоръжения по съвременните изисквания, като докладът се базира на рационален подход – подадените предписания от градския доктор и градския архитект.

През 1889 г. е обявен международен архитектурен конкурс и с цел да се осигури широко участие информацията е разпространена в престижни европейски професионални издания. Получени са седем проекта, много от тях с участие на изтъкнати европейски специалисти, които са разгледани и оценени от жури с международно участие. Конкурсът е спечелен от прочутия виенски архитект Емил фон Фьорстер, който предлага голяма банска постройка в комбинация с модерен хотел. Крайният вариант на сградата, който е реализиран десетилетия по-късно след множество промени и перипетии, използва множество елементи от този първи проект. Следва да се отбележи, че общинската управа съвсем рано оценява изключителното значение на минералните води като уникален ресурс и в рамките на възможностите си инвестира значителни усилия и средства за най-оптималното им оползотворяване за благото на хората в града.

 

Откритата на 13 май 1913 г. баня има два етажа, като общото ѝ пространство е 5000 кв.м. Има мъжко и женско отделение. Построена е по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 година на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и източноправославни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев.

Банята се обслужва от специализиран медицински състав и многоброен помощен персонал. Има зали за хидротерапия, електротерапия и калотерапия (използва се италианска кал). Със стриктен контрол не се допускат в басейните болни от кожни заразни болести. Има два басейна с температурата на водата 23 – 26 градуса; размерът им е 18 на 7 метра, като дълбочината им в едната част е 2 метра, а в другата 1,2 метра. В по-малки топли басейни температурата на водата е 37 и 46 градуса, използват се за лечение на ревматизъм. Минералната вода е с дебит 110 литра в секунда. Диференцираните цени за ползване на банята я правят достъпна за всички слоеве от населението. Работи от 5 часа сутринта до 23 часа вечерта. Дневно я посещават 800 – 1000 души.

Англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. тежко удрят сградата и напълно унищожават южното крило, дебитът на минералния извор също е засегнат, но по-късно банята е напълно възстановена.

 Функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото ѝ състояние. Дълго време не се работи за възстановяването ѝ, след това част от нея се реконструира за нуждите на Софийския исторически музей.

Към 2024 г. едната половина от сградата на Централната минерална баня се използва за постоянната експозиция на Музея за история на София, официално открита на 17 септември 2015 г. В края на 2016 г. от статута му на „общински културен институт“ музеят е реорганизиран в Регионален исторически музей – София.

Във фондовете на музея се съхраняват над 120 000 исторически ценности, чрез които се представя историята на града. Сред тях са много документи, лични вещи и снимки на изтъкнати български държавници като Княз Александър, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов и други; произведения на приложното изкуство с висока художествена и историческа стойности – „Златната каляска“ стил Луи ХVІ, Бюрото-подарък от Бисмарк на цар Фердинанд, английския часовник, дар от кралица Виктория; стилни мебели. Някои от музейните експонати са записани в Държавния музеен фонд. В художествения фонд се съхраняват оригинални картини от изтъкнати български художници рисували София. Притежание на Софийския исторически музей е и колекцията от акварели на Йосиф Обербауер, в която е запечатан облика на София по време на Освобождението, вече напълно изчезнал. Музеят има много икони, стенописи и църковна утвар. В нумизматичния фонд се съхраняват над 17 000 монети и банкноти, някои от които са много ценни и редки. Музеят притежава и най-голямата сбирка от стари фотографии и картички с изгледи от София.

На територията на на Централната минерална баня функционират няколко чешми, които са се превърнали в бележити места за срещи и почивка, както за софиянци, така и за посетителите на града.

Чешмата “Свети Стефан” се намира на площад “Бански”, непосредствено до джамията “Баня баши” в София. Чешмата носи името на първия християнски мъченик – апостол Стефан. Сведенията за него са ограничени и идват главно от новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“. Предполага се, че е елинизиран евреин, който е сред първите дякони в ранната християнска общност в Йерусалим. Заради религиозните си възгледи е обвинен пред еврейския Синедрион в богохулство, осъден е и е убит с камъни около 36 година.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим. Чешмата е открита през 1999 година от тогавашния софийски кмет Стефан Софиянски.

В близост до чешмата се намира един от бележитите фонтани и символи на София.

Пред южната стена на бившата Централна баня в София  е експонирана богато декорирана османска обществена чешма. Тя е притежание на Археологическия музей в София. Не е известно и нейното първоначално местонахождение. През 2000 г. е предоставена за временно ползване от РИМ София. Тя е мраморна, еднофасаден тип, с отвор за един оригинален и за един вторичен чучур. Притежава почти правоъгълна ниша, в горната половина на която е имало строителен надпис (на арабица).

Категорична индикация за османския произход на чешмата и за нейното датиране е част от фасадната ѝ декорация. Безусловно най-важният аргумент във връзка с това са две вази с цветя, разположени в централното поле на нишата. Тези два мотива са всъщност силно клиширани изображения в османското изкуство и в частност в османския архитектурен декор.

Минералната вода, която извира в района на Централната баня с осигурен свободен достъп се ползва от софиянци като лек и превенция за различни заболявания.

www.wikipedia.org

www.opoznai.bg

Казват, че една от причините първият християнски император Константин Велики да изрече фразата: “Сердика е моят Рим”, са минералните води на днешна София. Столицата ни е сред най-богатите в света на минерални води.