Борисовата градина е един от знаковите паркове на територията на град София. Там се намират две от чешмите, носители на историята на града – чешмата с мечката и пингвините и Бигоровата чешма.
Чешмата с мечката и пингвините е построена през 30-те години на ХХ век от талантливия скулптор Васил Зидаров и е не само произведение на изкуството, но и част от душата на парка. Тя е разположена в близост да езерото с лилиите – друг символ на парка. Създателят на чешмата – скулпторът Васил Зидаров е роден на 13 април 1905 г. в гр. Ямбол. Завършва Художествената академия – София при проф. Иван Лазаров, специалност „Скулптура“. Автор е на много декоративни фигури на деца, животни и птици, разположени в паркови пространства и градини.
Бигоровата чешма се намира на една от централните алеи на Борисовата градина. Изградена е през 30-те години на миналия век. Първоначално е била известна като Народната чешма, по-късно е облицована с бигор и наречена Бигоровата чешма.
През годините, Борисовата градина се е превърнала в любимо място за разходки и развлечение на няколко поколения столичани и си е спечелила славата на най-красивия и предпочитан софийски парк. Алеите ѝ пазят спомени за стъпките на редица хора на изкуството, намирали тук вдъхновение, за тайни срещи и целувки, за безгрижен детски глъч и нажежени футболни страсти. Едва ли има софиянец, който няма лична история, свързана с Борисовата градина, но малко от тях знаят подробности за нейната история.
Днес, Борисовата година е на повече от век. Началото ѝ е поставено през 1882 г. Дотогава мястото е градска мера, в която се пасе добитък. Местността се наричала „Табията“, заради близостта ѝ със стара турска табия (укрепление). След Освобождението на този терен войсковите части на Софийския гарнизон провеждат ученията си. През 1879 г. значителна част от територията на днешния парк е превърната в руски гробища. Това предизвиква гражданско негодувание и много скоро след това, през 1882 г., по общинско нареждане, то бива закрито.
По това време, тогавашнят кмет на София Иван Хаджиенов предлага на това място да се направи разсадник (пепиниера), откъдето да се набавят дръвчета, храсти и цветя – както за нуждите на тази градина, така и за другите обществени градини, които тепърва трябвало да се създадат. Първоначално са засадени 10 000 фиданки с богат видов състав.
На 9 януари 1895 г., в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава 1 година, Пепиниерата получава официалното си име – „Княз Борисова градина“. В края на века разсадникът вече носи значителни приходи на общината от продажбата на фиданки и цветя.
През 1899 г. Голямото езеро до входа, получило името „Ариана“, е разширено и реконструирано. Години наред, през лятото, софиянци се наслаждават на разходки с лодки в него, а зимно време го използват за пързалка. В него е оформено островче, върху което се построява казино.
Около 1930 г. в средата на рибното езеро, освен жабите и костенурките, е изградена каменна лилия, от която също бликали струи вода. Десетина години по-късно за пореден път е направена нова скулптурна украса на езерото. В центъра, заобиколен от известните костенурки и жаби, е поставена фигура на къпещи се деца, по проект на скултура Васил Зидаров. В близост до езерцето е направена и чешмата с мечката.
През 1937 г. започва строителството на къпалня Княгиня Мария Луиза по проект на арх. Борис Далчев, открита през 1939г.
И до днес паркът е известен както с богатството на растителни видове, така и с атрактивните езера и чешми – призведения на изкуството.
