Паметникът-чешма “Св. Георги Победоносец” се намира в градинка пред църквата “Света София” в София. Скулптурата изобразява Св. великомъченик Георги във военни доспехи, вдигнал дясната си ръка, за да убие змея с копието си. Тя е създадена през 1935 година от известния български скулптор Мина Иванов, който е брат на един от най-успешните столични кметове – Иван Иванов. Мина Иванов е на 18 септември 1896 г. в Стара Загора. Син е на Никола Иванов Караабаджиев, български офицер, и съпругата му Екатерина Полменлиева, и двамата от Сливен. Създава много малки пластики от бронз, мрамор, гипс – голи тела, торсове, глави, анималистика. Рисува български пейзажи. След 1944 г. изработва произведения от кован метал (желязо, мед, сребро) в народна стилистика (сахани, подноси, тасчета, свещници и др.), намиращи се днес в музеи в България и частни колекции в чужбина. Работи като скулптор в Министерството на народното просвещение и в Етнографския музей, уредник на отдел „Златарство“.
Автор е на „Златарските произведения от ХVІ – ХІХ век в музея на Бачковския манастир“ (1967), с негови рисунки. Книгата му е особено ценна днес, тъй като някои от описаните и изрисувани от него екземпляри вече са изчезнали.
В близост до създадената от Мина Иванов чешма е и една от най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнско развитие на Югоизточна Европа, със световно значение- църквата „Света София”.
През IV век на мястото на „Света София“ са издигнати последователно поне четири по-малки християнски храмове, предхождащи днешната сграда. Съгласно това становище първият раннохристиянски храм е мартирий, издигнат в съществувалото от по-рано гробище източно от Източната порта на Сердика. Изглежда тази първа сграда е построена или преустроена непосредствено след Миланския едикт, като откритата в нея олтарна маса е приблизително датирана към средата на IV век.
Голяма част от изследователите на църквата „Света София“ през XX век се съгласяват със заключенията, че тя може да е построена в средата на V век, при император Маркиан или при Лъв I Тракиец, като е възможно поне в някои свои части да повтаря плана на предходна сграда. Църквата е засегната в края на V век от предполагаеми следващи нападения, възможно на [пра]българи и славяни, и претърпява строителни поправки около средата на VI век при император Юстиниан I. Подобно на „Света София“ в Цариград, и тя е посветена на Божията премъдрост – едно от имената на младия Иисус Христос. Първото историческо свидетелство за името „Света София“ е сравнително късно, приписка в евангелие от 1329 година, като също през XIV век името започва да се използва и за града.
